Симпозиум на фармацевтите. Обсъждат се хапчета за мъжка полова потентност.
Става англичанинът и казва:
- Господа, ние създадохме хапче, което като го изпиеш - след час ти става 8 cm.
Въпрос от залата:
- Ама на дължина, дебелина, обиколка ли?
Англичанинът гордо отговаря:
- Господа, на диаметър.
Ръкопляскания в залата.
Става японеца и казва:
- Господа, ние създадохме хапче, дето като го изпиеш - след час ти става 25 cm.
Въпрос от залата:
- Ама на дължина, дебелина, обиколка ли?
Японецът с усмивка отговаря:
- Господа, ние проблеми с дебелината нямаме - на дължина.
Ръкопляскания в залата.
Става българинът и казва:
- А ние господа, създадохме хапче, което като го изпиеш – след 5 минути ти става като пъпеш.
Въпрос от залата:
- Ама как, на дължина, дебелина, обиколка ли?
Българинът гордо отговаря:
- О-о-о господа, ние проблеми с размера нямаме - на вкус.
Мъдростта идва с годините
Млад мъж завършва и не може да си намери работа. Останал без пари, а трябвало да плаща сметки и наем за апартамента, в които живеел. Размишлявал какво да прави и решил как да спечели пари. На вратата на апартамента написал обява с големи букви:
На легло - 100 евро.
На масата - 50 евро.
Със страст - 25 евро.
Чакам ви!
До апартамента му живеела една стара баба, която прочела обявата. Взела 100 евро, почукала на вратата и му показала парите. Мъжът нямал друг избор , изборил парите, погледнал бабичката и казал:
- Така... идвай на леглото, хайде ?
А бабичката, скромно казала:
- Синко, не бъди наивен - ИСКАМ 4 пъти, страстно!
СМС до любимият
Момиче праща СМС на гаджето:
Толкова те обичам!
Толкова ми липсваш!
Ако в момента плачеш - прати ми сълзите си!
Ако се смееш - прати ми смеха си!
Ако спиш - прати ми съня си!
След минута получава отговор:
В момента сера. Да пращам ли?
Толкова те обичам!
Толкова ми липсваш!
Ако в момента плачеш - прати ми сълзите си!
Ако се смееш - прати ми смеха си!
Ако спиш - прати ми съня си!
След минута получава отговор:
В момента сера. Да пращам ли?
Излезе "Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало" - новата книга на Иво Иванов
Каквото и да кажем за Иво Иванов като човек и журналист, все ще бъде малко и поради тази причина няма и да опитвам. Единственото нещо, което искам да споделя с читателите на този блог е, че ако прочетат тази книга, изобщо няма да съжаляват.
Книгата може да закупите от издателствно "Вакон", благодарение на което тя ще достигне до всички нас.
За да не бъда голословен, ще споделя с вас една от най-трогателните статии, които съм чел от автора:
Боже, колко сила има по тоя свят
Ноември 2006 г.
Автор: Иво Иванов, Канзас
Източник: www.ivo.ucoz.com
16 Ноември 2005 г.
П.С. Двамата продължават да участват в Бостънския маратон, като през 2013 година единствено бомбения атентат им попречи да го завършат за пореден път.
Дик и Ричард Хойт откриха в спорта своята бяла лястовица.
Драги читатели, точно преди година ви разказах историята на Дик и Ричард Хойт. Днес се връщам към нея, защото изминалата година не беше лека за този неповторим тандем. Наскоро Дик и Ричард са били събудени от противопожарната сирена в мотел в Маями. Дик грабнал сина си на ръце, за да го изнесе от сградата. Наложило се да се спуснат по аварийните стълби и за нещастие Дик пострадал при слизането и претърпял тежка контузия с фрактура на коляното. Инцидентът събудил и стара травма в другото коляно.
Драги читатели, точно преди година ви разказах историята на Дик и Ричард Хойт. Днес се връщам към нея, защото изминалата година не беше лека за този неповторим тандем. Наскоро Дик и Ричард са били събудени от противопожарната сирена в мотел в Маями. Дик грабнал сина си на ръце, за да го изнесе от сградата. Наложило се да се спуснат по аварийните стълби и за нещастие Дик пострадал при слизането и претърпял тежка контузия с фрактура на коляното. Инцидентът събудил и стара травма в другото коляно.
Г-н Хойт направи героично усилие, за да се възстанови и да участва със сина си в Бостънския маратон за 25-и пореден път. Тийм Хойт завърши, но с огромно усилие, защото Дик продължава да се възстановява и от сърдечен удар, който получил преди 4 г. поради вроден дефект. Лекарите твърдят, че единствено неописуемата му физическа форма е спасила живота му. Самият Дик пък настоява, че по своему синът му го е спасил от смърт.
Въпросът, който никой не смее да зададе, е какво ще стане, ако г-н Хойт не е в състояние да се състезава повече? Според мнозина целият им свят ще се сгромоляса. Дик е вече на 66 и въпреки невероятната си физика този тъжен въпрос започва да се прокрадва все по-настойчиво. Преди седмици бащата и синът се състезаваха в поредния триатлон „Айрън Мен" и Дик заяви, че участва за последен път. Очите му бяха пълни със сълзи.
Наскоро Хойт призна, че ще продължи да тича, докато може, но като че ли е настъпил моментът, в който дори на този железен мъж е необходима малко помощ. Миналата година много хора откликнаха на историята на семейство Хойт. Моля всички читатели, които по някакъв начин са били докоснати от техните премеждия, да напишат по няколко окуражителни думи до Рик и Дик. В тази ситуация две добри думи са далеч по-ценни от каквито и да било пари. Ако имате такива думи в себе си, моля ви пратете ги на следния адрес:
Team Hoyt
241 Mashapaug Road
Holland, MA 01521
или чрез имейл: teamhoyt@cox.net
Също препоръчвам горещо 6-минутния филм за тях, който можете да гледате в интернет на този адрес.
И още нещо: Наскоро някой попитал Рик какво ще бъде първото нещо, което би направил, ако стане чудо и той не е вече инвалид. „Много съм мислил за това – казал Рик чрез компютъра си. – Първо мислех, че сигурно ще изляза навън, за да тичам или да играя бейзбол. Но всъщност това, което искам най-много, е да стана от инвалидната количка, да сложа баща си в нея и поне веднъж в живота си да мога аз него да побутам.” А сега ще ви припомним тяхната история.
Най-големият спортист
16 Ноември 2005 г.
Кой е най-великият спортист? Марк Шпиц? Карл Люис? Майкъл Джордан? Ланс Армстронг? Пеле? Труден въпрос с много отговори. Как да намерим универсални показатели за оценка? Няма конкретни параметри, които да вкараме в някакво уравнение и да получим отговор. Може би, както често се случва в живота, и тази истина е относителна, и всичко зависи от това, кого сме попитали. Самият аз съм в безизходица пред този въпрос, но бих искал да промъкна в списъка с възможни отговори името на един човек, за когото едва ли някой някога е чувал в България. Той се казва Дик Хойт и често навестява мислите ми по време на любимата ми и напълно безплатна антистресова терапия. Ще обясня с няколко думи: Стресът си е стрес както в България, така и тук. Проблеми в работата, сметки, крайни срокове, задръствания, съкращения, гнойни ангини на крак и т. н., и т. н. Моят метод за борба с напрежението е следният. Всяка вечер двайсетина минути, преди самият аз да гушна възглавницата, сядам до леглото на спящите си деца, и просто ги наблюдавам мълчаливо.
Който е бил родител, знае точно какво имам предвид. Едва ли има нещо по-успокояващо и по-възхитително от едно спящо дете. Не знам дали този ефект се дължи на равномерното им дишане, на откровената им беззащитност или на невинните лица, но за мен няма по-ценно убежище в ежедневието от тези двайсет минути на тихо съзерцание в тъмната стая. Сякаш всичко останало престава да съществува. Някъде далеч остават работата, цените на бензина, лактите по автобусите, параноята, войните, ураганите и всичко останало. В чертите на заспалите деца, обезоръжени се разтварят и тревогите, и проблемите, и стресът. В тези моменти често се сещам за моя любим спортист Дик Хойт, чиито изумителни постижения и живот започнах да следя преди около 5 години.
Дик е станал баща през 1962, но новороденият му син Ричард идва на този свят в конвулсии. Оказва се, че пъпната връв се е омотала около врата на бебето, прекъсвайки притока на кръв и нанасяйки необратими увреждания на централната му нервна система. Детето никога няма да може да ходи, да използва ръцете си, да говори и да контролира тялото си. Лекарите имат само един съвет към родителите: Отървете се от бебето, дайте го в специално заведение.
Има ли нещо по-ужасно от това, да си напълно обездвижен и лишен от възможността да комуникираш с останалия свят от първата до последната секунда в живота си? Отговорът е: Да, има! Ако жертвата е собственото ти дете. Няма по-голям кошмар за един родител, няма по-голямо страдание. Трудно ми е да си представя каква ледена пустош е преминала през душите на Дик и Джуди Хойт, когато са надникнали в бъдещето на сина си. Неизживяното детство, неизказаните думи, неосъществените мечти, неродените внуци. Сърцето ми се свива и не мога да не си спомня за съкрушения баща в „По жицата", за умиращата му дъщеричка и за онези покъртителни осем думи на Моканина: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”
Но Дик отказва да се самосъжалява, пренебрегва всички лекари, зарежда се с вяра в сина си и тръгва като бесен да търси... бялата лястовица. Надява се, че съзнанието и интелектът на Ричард са останали непокътнати, и се посвещава на идеята да надвие съдбата. Започва да учи сина си на азбуката и да му чете, без да е сигурен дали има някакъв ефект. През 1972 благодарение на големите сърца на група инженери от университета „Тъфт” Рич се сдобива с комуникатор, който му позволява да изписва думи на монитор, натискайки бутон с тила си. Оказва се, че малкият не само е наясно какво става около него, но и притежава завиден речник и пъргав интелект. Баща му е твърдо решен, че синът му няма да бъде лишен от нищо и щом не може да се движи, той ще бъде неговите ръце и крака.
Дик започва да носи сина си на гръб, за да се радва на природата, води го на планински преходи със себе си и така двамата изкачват един от върховете в Колорадо. През 1977 Рич се примолва на баща си да участват в 8-километров крос с благотворителна цел. Хойт се съгласява да бута инвалидната количка. В този ден те завършват предпоследни, но надбягването събужда неподозирано усещане в душата на обездвиженото момче. Същата вечер Ричард изписва нещо на монитора си, което ще промени живота им завинаги: „Татко, когато се състезавам, не се чувствам осакатен!” От 15 години бащата е търсел точно това лекарство за сина си – усещането за независимост и пълноценност.
От този момент нататък животът му е посветен на една-единствена цел – да улови това усещане и докато диша, да го дава на Ричард. Дик започва да бяга по 5 часа на ден пет пъти в седмицата, бутайки Ричард пред себе си в специална инвалидна количка. През 1981 двамата се записват под името „Тийм Хойт” в Бостънския маратон и побеждават 75% от участниците. Постепенно Дик влиза в невероятна форма и бяга почти непрекъснато. В момента зад гърба си има невероятните 64 маратона, като най-добрият му резултат е просто феноменален – 2:40,47 часа (36 минути и половина под световния рекорд)!
След 4-годишно участие в маратони двамата се решават на нова лудост – триатлона „Айрън Мен". Това нечовешко съревнование включва 3,8 км плуване, 180 км колоездене и като капак – класически маратон (42,2 км). Много малко са хората, които са в състояние да издържат подобно натоварване. Аз съм горе-долу в добра форма, но със сигурност ще се разпадна на отделни митохондрии още в плуването.
Хойт връзва с въже за кръста си доста тежка лодка, в която е легнал Ричард, за да покрие тези първи километри във водата. После слага сина си в специална седалка, закачена за предната част на колелото му. Най-изумителното е, че Тийм Хойт често изпреварва 2/3 от съперниците. През годините Дик и Рич участват в общо 911 състезания, включително 206 по триатлон и 24 последователни маратона на Бостън. През 1992 двойката преминава с велосипед през Съединените щати, покривайки 5000 км за 45 дни.
Тук всеки любител на бягането е запознат с историята на Хойт. Медийните спортни гиганти ESPN, ABC, Sports Illustrated и HBО отразяват успехите им, а на пазара излизат книга и DVD филм, посветени на техния трънлив път. Много специалисти се питат, какви биха били резултатите на Дик, ако се състезаваше сам, без сина си. Той твърди, че ще се провали, защото Ричард е основният му източник на енергия, а и стилът му на бягане е зависим от количката. Наскоро гледах кадри от последното им състезание. Дик въртеше педалите на колелото с настървение, подминавайки изтощените си противници, а изражението на лицето на сина му отразяваше както огромното удоволствие от надпреварата, така и мускулното напрежение, което явно усещаше от усилията на баща си. Вятърът ги блъскаше челно, умората се бе вкопчила в педалите, но Тийм Хойт продължаваше упорито напред: двама души – едно сърце. Казват, че дори пулсът им се изравнявал по време на състезание.
Хойт, в чиито крака като корабни въжета подскачат чудовищни мускули, а с бицепсите му би се гордял всеки 20-годишен младеж, се е подложил на големи лишения и е пренебрегнал собственото си благополучие, за да освободи сина си от капана на съдбата. Почти всеки цент от пенсията му, всеки извънреден приход и всяко получено дарение се влагат във фонда за спорт. Самият Дик живее по спартански, за да си позволи да пътува от маратон на маратон. За Хойт старши обаче едва ли има по-сладка жертва от тази и ако можеше, сигурно щеше да бяга по 24 часа в денонощието.
Наскоро една от водещите журналистки на САЩ – Мери Карило, интервюира Дик за предаването „Риъл Спортс”. Разговорът им постепенно ги отведе в миналото, към мястото, което Дик все още се страхува да посещава. Там, където в родилното отделение стои сломеният от мъка 22-годишен баща и се взира в мрачното бъдеще на сина си. Струва ми се, че в този момент пред телевизионната камерата Дик за пръв път кръстоса поглед със себе си и разбра колко изумително е житейското му пътешествие.
„От къде черпиш толкова сила?”, попита Карило и този железен мъж, който винаги е гледал напред, без никакъв признак на слабост, най-после не издържа и остави сълзите да отговорят. Мери е изключителна журналистка, но и тя самата не успя да овладее емоциите си и следващият й въпрос се разпадна, задавен в собствените й сълзи.
За човек, който е бил напълно отписан от докторите, Ричард е постигнал много неща: завършил е не само гимназия, но и Бостънския университет и има платена работа в лаборатория. Въпреки че е обездвижен, е видял всяко кътче на Америка и е дал надежда чрез примера си на милиони инвалиди по света. Днес той е на 43, но за родителите детето винаги си остава дете. Затова понякога се питам, дали и Дик не сяда вечер до леглото на сина си, за да се взре с гордост в спящото му щастливо лице. Хойт е голям мъж, велик спортист и истински родител. Ако има послание в неговата история, то е, че лесно се прави дете, но трудно се става баща.
Много красота има в спорта. Красиви и елегантни бяха полетите на Джулиъс Ървинг към коша. Красиво бе и финалното разгъване на Луганис, миг преди да разпори водната повърхност. Изумително красиви са и ефирните подавания на Зидан. Но понякога спортът може да ни даде нещо още по-впечатляващо и ценно. Един 65-годишен мъж, бутащ с всичка сила осакатеното си, но щастливо дете в инвалидна количка. Какво по-красиво? Магията на спорта се състои в това, че в ръцете на един баща той престава да бъде просто спорт и се превръща в нещо много повече. Нещо, пълно със смисъл, обещание и надежда... Като бяла лястовица.
Иво Иванов, Канзас
Пийте, пушете и ебете, но с мярка
Млада репортерка взима интервю от 120 годишен старец. Намира го в двора на къщата да цепи дърва, като за трима.
- Дядо, ти как си достигнал до тази вазрст? Сигурно никога не си пушил?
- Напротив! Виждаш ли тези бали с сено - и махнал с ръка дядото към едно безкрайно поле, а по полето бали със сено безброй.
- ДА.
- Пет пъти повече тютюн съм изпушил.
- Тогава, сигурно никога не си пил.
- Нищо подобно! Виждаш ли тази река?
- ДА.
- Три дни да тече няма да изтече толкова вода, колкото алкохол съм изпил.
- Значи със сигурност никога не си правил секс?
- Виждаш ли тази коса, която виси на дървото?
- ДА.
- Когато Смъртта дойде да ме прибере, такъв кур й отпрах, че си забрави косата на дървото.
- Дядо, ти как си достигнал до тази вазрст? Сигурно никога не си пушил?
- Напротив! Виждаш ли тези бали с сено - и махнал с ръка дядото към едно безкрайно поле, а по полето бали със сено безброй.
- ДА.
- Пет пъти повече тютюн съм изпушил.
- Тогава, сигурно никога не си пил.
- Нищо подобно! Виждаш ли тази река?
- ДА.
- Три дни да тече няма да изтече толкова вода, колкото алкохол съм изпил.
- Значи със сигурност никога не си правил секс?
- Виждаш ли тази коса, която виси на дървото?
- ДА.
- Когато Смъртта дойде да ме прибере, такъв кур й отпрах, че си забрави косата на дървото.
Най-големият ще участва - Евгени Плюшченко
Преди няколко часа, един приятел ми сподели, че моят идол във фигурното пързаляне - Евгени Плюшченко ще се появи за пореден и вероятно последен път на Олимпийските игри в Сочи. Пожелавам успех на Бога, а на вас да го наблюдавате:
Най-уникалният сватбен танц, който съм виждал
А ето какво следва след дълги години брачен живот.Прибрал се един мъж след работа и казал на жена си:
- Жена, сипи едно уиски за сърцето! Изпил го.
- Жена, сипи една мастика за корема! Изпил я.
- Жена, сипи едно вино за кръвта! Изпил го.
- Жена, сипи една бира за бъбреците! Изпил я.
- Жена, стига с тези лекарства, сипи по една ракия и да вечеряме!
Да се запознаем - първа част
Това може би ще е първият пост, който частично ще загатне идеята на този блог. До тук пусках предимно вицове и всякакви други простотии, но това мисля да се промени. Мислите и разказите ще са нахвърляни, но не мисля, че когато човек иска да каже нещо, то трябва да е в хронологичен ред. Към всичко това ме подтикна работата ми по един непопулярен за България проект - "Open Enterprise", който обаче по мое мнение може да промени много неща в глобален мащаб, но нека да не навлизам в подробности. Ми нека започваме.
Наскоро си купих книгата, препоръчана ми от Иво Иванов - "Родени да тичат" на Кристофър МакДугъл. Ми четох, каквото четох и мисля, че разбрах същността на нещата. Лошото е, че достигнах до определени изводи, които не съм сигурен, че са правилни. Да, може би предполагате, че съм решил да напиша собствена книга - "Роден да пие ракия", но не ... ще ви успокоя - тази идея я имам отдавна и щом до момента не е видяла бял свят, надали ще види скоро. В увлекателната книга и проекта, по който работя има много общо (бе работя по проекта е много силно казано - превеждам някакви неща, които даже грам не се харесват на шефа) - идеята е да се каже истината, да се разобличат лъжите и да се избавим от "робството", което ни налагат големите монополисти, които работят в почти всяка сфера от нашия живот. Ама те лъжите са почти същите и когато лъжем самите себе си - все е лъжа. Бе не е точно така, но няма да задълбаваме сега. Лелеее е затова не трябва да пише човек, когато е пил, но ... тогава пък кога?
Това, за което ще говоря е съвсем друго, но нали трябва да ме опознаете - точно така тече моята мисъл през целия ми живот - объркано и нахвърляно, но с ясна посока. Та то е ясно, ще говорим за цели и то покер такива - как само се променя човешката мисъл - преди няма и час изтрих почти всичко, свързано с покер от моя туитър акаунт.
"Забелезал съм Пеше", както се казва в един от любимите ми български филми - "Щурец в ухото", че колкото и да не тилтвам напоследък, правя огромни глупости и губя много, когато изпия определено количество ракия (за незапознатите - аз пия само ракия, освен ако някоя сгодна женица не ме помоли подобаващо да пия друго) и играя онлайн (странното е, че на живо е точно обратното, но това е друга тема). Имах някои собствени изводи, който ме успокояваха, защото както знаем и най-големият донк печели понякога, но ... греда - оказа се, че просто съм се самозаблуждавал (откровено съм лъгал себе си) или по-скоро съм търсил оправдание. Това трябва да е познато на всеки. Ееее пак се отклоних, но да минем на същественото.
Всеки, който е чел покер целите ми за 2014 година е наясно, че те са на 80% напълно изпълними. Е, тук ще добавя още една много съществена, която ще е и много трудна за постигане - да регистрирам само фрийроли (ако ме "сърби" чак толкова много), след като изпия повече от 500 мл. от огнената течност.
Напълно съм сигурен, че ако изпълня тази цел, към края на 2014 година ще спра да работя и ще мога да се наслаждавам спокойно на старините си, цъкайки покер през 2015 година.
Очаквайте следващата част.
Грузински размисли за живота
Седят си двама грузинци, пийват вино. Наблизо минава погребална церемония.
- Кой си е заминал? – пита единият.
- Гиви. Цял живот пиене, пушене, жени …
Продължили да пият. Малко по-късно отново минава погребална церемония.
- А сега кой?
- Гоги. Не е пил, не е пушил, само с една жена през целия живот.
- Виждаш ли? Само 15 минути разлика.
- Сипвай!
- Кой си е заминал? – пита единият.
- Гиви. Цял живот пиене, пушене, жени …
Продължили да пият. Малко по-късно отново минава погребална церемония.
- А сега кой?
- Гоги. Не е пил, не е пушил, само с една жена през целия живот.
- Виждаш ли? Само 15 минути разлика.
- Сипвай!
ЧАШИ ЗА ВИНО - Ивайло Балабанов
Когато бедността ми беше млада - като жена ми млада, като мен,
си купихме в една дъждовна сряда две чаши от един сервиз червен.
Щастлива беше първата вечеря: ... две чаши вино - цяла нощ любов.
А ето ме сега - от студ треперя след мебели със позлатен обков.
До новия им плюш съм като старец. Те ще останат и след мене, знам,
а във смъртта се влиза като в арест - със златни вещи не приемат там.
Това ме мъчи днес и ме тревожи: дали и чашите ще станат прах.
Износих тридесет и девет кожи и своя малка истина разбрах:
след мъките и горестите наши, след часове на радост и на смях
остават само тези двете чаши, а времето минава между тях.
И скърцат нощните му дървояди. Да скърцат - за добро или за зло,
но мойте чаши ще останат млади, защото червей не яде стъкло.
Защото само любовта векува, а всичко друго се превръща в прах.
Със тези чаши плаках и пирувах и свойта малка истина разбрах:
Не ми е нужно пухено възглаве, ни мебели със позлатен обков,
Две чаши вино за едно "Наздраве", две чаши вино за една любов.
Чудесата на социализма
Деветте чудеса на социализма:
1. Всички имаха работа.
2. Независмо, че всички имаха работа, никой не работеше.
3. Независимо, че никой не работеше, планът се изпълняваше на 100 процента.
4. Независмо, че планът се изпълняваше на 100 процента, в магазините нямаше нищо.
5. Независмо, че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.
6. Независмо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
9. Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха "ЗА".
1. Всички имаха работа.
2. Независмо, че всички имаха работа, никой не работеше.
3. Независимо, че никой не работеше, планът се изпълняваше на 100 процента.
4. Независмо, че планът се изпълняваше на 100 процента, в магазините нямаше нищо.
5. Независмо, че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.
6. Независмо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
9. Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха "ЗА".
Извънземни
Извънземните решили да отвлекат немец, англичанин и българин.
Първата вечер отвлекли немеца.
Като се събудил на сутринта си спомнял всичко и решил:
- Ще напиша книга!
На другата вечер отвлекли англичанина и на сутринта той си помислил:
- Ще разкажа на медиите!
На третата вечер дошъл ред на българина. Става нашето момче на сутринта и си казва:
- Бахти филма, повече няма да близна от ракията на Пешо.
Първата вечер отвлекли немеца.
Като се събудил на сутринта си спомнял всичко и решил:
- Ще напиша книга!
На другата вечер отвлекли англичанина и на сутринта той си помислил:
- Ще разкажа на медиите!
На третата вечер дошъл ред на българина. Става нашето момче на сутринта и си казва:
- Бахти филма, повече няма да близна от ракията на Пешо.
Мракът не може без светлина
Нищо не е само черно и бяло - доказват го две легенди на НФЛ
Дру Розенхаус е мръсник. Епохален мръсник! В Америка почти няма човек, който да не го ненавижда. Рей Карут е добряк. Изключителен добряк. Трудно ще откриете човек, който да не го харесва. Днешният разказ ще се опита да вземе историите на Дру и Рей и някак си да им намери място в една и съща идеално оформена окръжност. Подобно на окръжността, в която са обречени на вечно противоречиво сътрудничество двата древни китайски символа Ин и Ян. Виждали сте ги хиляди пъти в цялата им черно-бяла непретенциозност. Хвърлете все пак още един поглед към снимката: двете древни попови лъжички - едната черна, другата бяла - все така вбесяващо различни и в същото време еднакви, те продължават да се търсят и намират в идеална, вълнообразна симетрия. Концепцията изглежда елементарна. Ин е мракът, студът, падението и отрицанието. Ян е светлината, надеждата, топлината и разбирателството. Ин е низходящ, Ян е възходящ. В най-опростения им вариант на тях може да се гледа като на представители на доброто и злото начало.
| |||
 | |||
ИВО ИВАНОВ
Канзас
Нещата, разбира се, са малко по-сложни. Според четирите принципа на Ин и Ян именно те са двете поляризирани енергии, върху чието противоречие и хармония се крепят законите на вселената. Те не могат една без друга - влиянието на Ин е необходимо на Ян и обратно. От равновесието им зависи равновесието на всичко. Това, че са затворени в кръг, също не е случайност. Кръгът е универсален символ - идеална форма без начало и край, присъстваща във всяка култура и философия - от ацтеките, през египтяните до древните китайци. Кръгът е метафора за цикличнoст и равновесие. Той е циферблатът, колелото, планетата. В кръга се крие и успокояващата надежда, че нещата в този живот може би не са чак толкова сложни и непостоянни. Ако не друго, то човек поне може да разчита на числото Пи. То винаги ще бъде стабилно, надеждно и леко закръглено... на 3,14. За да разберем всичко останало, ни е необходим само диаметърът.
Дру Розенхаус, както вече споменахме, е мръсник. Светът на американския професионален спорт е гъсто населен със самовлюбени, арогантни егоисти. Милионите долари, обожанието на феновете и чувството за безнаказаност са създали безброй самозабравили се мегаломани. Милиони фенове, от Маями до Сиатъл, ненавиждат Розенхаус от дъното на душата си и навярно тайничко вярват, че той всъщност е самият принц на мрака, пристигнал от димящото гърло на преизподнята в непохватен камуфлаж.
Розенхаус е спортен мениджър. Всъщност той е нещо повече: името му е институция и нарицателно за просперитет в бранша.
В ръцете му са над 90 от най-добрите американски спортисти, а агенцията му дърпа безочливо конците на могъщата Национална футболна лига. Дру нарича себе си акула и признава, че е движен от неутолима жажда за власт и пари. В стремежа си към контрол е довел до съвършенство принципа "Разделяй и владей". Често настройва играчите в отбора един срещу друг, създавайки непоносимо напрежение. Методиката му е да шепне непрестанно в ухото на клиентите си, подканяйки ги да искат по-високи контракти и повече пари, независимо от това в каква ситуация е отборът. Сигурен съм, че има треньори, които биха пролели кръвта му с варварски ентусиазъм, без въобще да се замислят за последствията. Казват, че Дру е в основата на много провалени отбори. Един от любимите му похвати е да "замрази" клиента си - с други думи, да го извади от игра и тренировки за цяла година, докато не бъдат удовлетворени финансовите му апетити.
Розенхаус се е превърнал в толкова стереотипен злодей, че отрицателният герой в "Джери Магуайър" бе изграден върху характера му.
Винаги безупречно облечен в скъп костюм и копринена вратовръзка, Дру вилнее като бубонна чума из лигата, сеейки разруха и отборна смърт. Той обаче няма угризения и още не се е срещал късно нощем със съвестта си.
Рей Карут, както вече споменахме, е изключителен добряк. Помня го още като играч в колежа в Колорадо. Тогава бе един от най-талантливите в американския футбол: уникална комбинация от бързина, сила, елегантност и координация. Но още по-впечатляващ бе характерът му. Рей не бе типичният елитен спортист. Въпреки славата си бе скромен и чувствителен. Интелектът на Карут му позволи да завърши с отличен успех два факултета - литература и педагогика. Рей се открояваше и дори контрастираше сред останалите играчи. Твореше поезия и подписваше автографи за деца, докато му отмалееше ръката. Съотборникът му Мет Лепсис твърди, че не познава човек, който да не обича Карут. Друг съотборник - Maркъс Стигърс, си спомня как един зимен ден Рей му дал палтото от гърба си, защото забелязал, че трепери от студ. Карут запази характера си дори когато стана професионалист и започна да печели милиони.
Морис Хил умираше на 19 юли 2005 г. едва 4-годишен. Лишено от кислород, бежизненото му тяло лежеше на дъното на дълбок хлориран басейн в хотела "Гранд Флоридиън" в Орландо. Не е ясно как и кога е паднало в басейна, но детето било в състояние на клинична смърт. Сърцето му спряло и обезкървен, мозъкът му бил на крачка от края. За негово щастие провидението му изпратило перфектно облечена акула с копринена вратовръзка. Минаващият случайно Розенхаус, забелязал детето и моментално захвърлил вечно залепения за ухото си мобифон. Неочаквано хищните му инстинкти се задействали в друга посока, решителността му грабнала, както винаги, волана и агресивната му същност го изстреляла към басейна. Неподвижното телце било изтръгнато от водата и тлеещият в него живот усетил спасението в лицето на най-мразения човек в американския спорт. В продължение на 30 минути Дру приложил перфектен и непрекъснат външен сърдечен масаж и изкуствено дишане, които малко по-малко върнали дъха на малкия Морис.
Дру подходил към ситуацията така, както към всеки друг проблем: без абсолютно никакво колебание в успеха си. Просто решил, че няма да позволи на смъртта да вземе детето. Когато малчуганът най-после отворил очи, той видял точно над себе си един много изтощен, мокър до кости злодей с подгизнал костюм. "Искам само да кажа, че това e най-щастливият ден в живота ми" - заяви по-късно Розенхаус.
19 ноември, 1999 г. Черика Адамс е на кино с любимия си. Всъщност с двамата си любими, защото в корема си носи 7-месечния им син. Тя още не го знае, но това ще бъде последният ден в живота й. 24-годишната Черика е зашеметяващо красива и не по-малко умна. Нейното бъдеще би трябвало да е пълно с хубави моменти. Но за жалост то не предстои - след малко животът на младата жена ще бъде отнет завинаги. Филмът свършва и влюбените се качват в колата на нейния приятеля. Те отиват в дома му, където е паркиран автомобилът на Черика. Тя целува любимия си, качва се в колата си и тръгва към вкъщи. Неочаквано на тясна и безлюдна улица я застига и задминава автомобилът на нейния приятел. Той спира пред нея, блокирайки пътя на Черика. Друг автомобил се изравнява с нейния. В него личат три мрачни, непознати силуета. Разстоянието между двете коли е само метър. Прозорецът се спуска и от него наднича зловещото дуло на пистолет.
Пелена от куршуми обсипва колата на Черика. Бременната жена е поразена от четири от тях. Три попадат в нейния гръбнака, а един минава през шията. Двете коли изчезват със свистене на гуми, оставяйки жертвата си, която се дави в собствената си кръв. Но Черика не е мъртва. Тя успява някак да набере Бърза помощ. Закарана е в болница, където е подложена на сложна операция. Процедурата не успява да я спаси, но я снабдява с време. Малко, но достатъчно, за да опише точно какво се е случило. И въпреки че не може да говори, на въпроса на полицията кой е посегнал на нейния живот, Черика написва на лист хартия: "бащата на сина ми - Рей Карут!" Малко по-късно момичето издъхва, но преди това успява да дари живот на детето си. Бебето е родено с цезарово сечение - 10 седмици преждевременно. Наричат го Ченс.
Тримата наемници, на които Рей е платил, за да убият сина и съпругата му, са заловени и пропяват под натиск от полицията. Оказва се, че Карут е планирал всичко стъпка по стъпка и дори е бил в телефонен контакт с тях, докато са стреляли по безпомощната жена. Мотивът му е бил, че не е искал да се обвързва и да издържа приятелката си и детето им. Карут се опита да избяга от правосъдието, но е заловен в щата Тенеси, скрит в багажника на колата на приятел. Година по-късно става първият играещ американски футболист осъден за убийство и ще прекара остатъка от живота си зад решетките.
Странно и мистериозно същество е човекът. Пейзажите на нашата натура са пълни с необясними противоречия и екзотични релефи. Понякога чудовища се раждат в най-необичайните места и бродят търпеливи и невидими в очакване на мрака. Друг път градини никнат там, където никога не е имало нито слънце, нито топлина. Нищо не е абсолютно - нищо не е само черно и бяло. Нека не бързаме да боготворим фалшиви светци или да анатемосваме дребните злосторници. Едва ли е случайно, че Ин и Ян са минали през толкова хилядолетия, за да стигнат чак до нас, изпратени от древната мъдрост на Изтока. Често се питаме: Откъде идва злото? Какво провокира доброто? Може би истината е, че не идват от никъде, а просто присъстват. Те са неотделима част от всичкото - винаги вътре в нас и навсякъде около нас - вечно търсещи симетрия. Балансът е крехък и истината не е нито в Ин, нито в Ян, а в плавната линия, в която те се срещат. Върнете се в началото и хвърлете един последен поглед към символа. Окото на Ян, виждате ли, е черно, а на Ин бяло. Двете антитези не са напълно отричащи се - те съдържат в себе си зародиша на своята противоположност. Мракът не може без светлина и обратно.
Не е ли странно, че успяхме да изпратим “Вояджър” отвъд слънчевата система, надникахме на дъното на океана, а все още не сме в състояние да разберем себе си. Отговорите са сложни и извън възможностите на един-единствен символ. Понякога и на мен ми се иска да открия диаметъра на душата си, да го умножа по 3.14 и да разбера точно кой съм и накъде отивам и защо толкова много длета са се изпилили точно в моите трески за дялане. Но може би е по-добре да не знаем някои истини.
Днес две деца все още бродят из този свят въпреки нечовешките премеждия, подхвърлени от съдбата. Едното диша благодарение на искра от светлина, пробляснала неочаквано в мрака. Другото живее въпреки жестокия грабеж на мрака, погълнал светлината. Две деца - два безценни живота. Дано са щастливи и живеят дълги години и дори да не помнят историята си, нека вземат със себе си поуката и винаги носят в себе си и Ин, и Ян в перфектна хармония.
Канзас
Нещата, разбира се, са малко по-сложни. Според четирите принципа на Ин и Ян именно те са двете поляризирани енергии, върху чието противоречие и хармония се крепят законите на вселената. Те не могат една без друга - влиянието на Ин е необходимо на Ян и обратно. От равновесието им зависи равновесието на всичко. Това, че са затворени в кръг, също не е случайност. Кръгът е универсален символ - идеална форма без начало и край, присъстваща във всяка култура и философия - от ацтеките, през египтяните до древните китайци. Кръгът е метафора за цикличнoст и равновесие. Той е циферблатът, колелото, планетата. В кръга се крие и успокояващата надежда, че нещата в този живот може би не са чак толкова сложни и непостоянни. Ако не друго, то човек поне може да разчита на числото Пи. То винаги ще бъде стабилно, надеждно и леко закръглено... на 3,14. За да разберем всичко останало, ни е необходим само диаметърът.
Дру Розенхаус, както вече споменахме, е мръсник. Светът на американския професионален спорт е гъсто населен със самовлюбени, арогантни егоисти. Милионите долари, обожанието на феновете и чувството за безнаказаност са създали безброй самозабравили се мегаломани. Милиони фенове, от Маями до Сиатъл, ненавиждат Розенхаус от дъното на душата си и навярно тайничко вярват, че той всъщност е самият принц на мрака, пристигнал от димящото гърло на преизподнята в непохватен камуфлаж.
Розенхаус е спортен мениджър. Всъщност той е нещо повече: името му е институция и нарицателно за просперитет в бранша.
В ръцете му са над 90 от най-добрите американски спортисти, а агенцията му дърпа безочливо конците на могъщата Национална футболна лига. Дру нарича себе си акула и признава, че е движен от неутолима жажда за власт и пари. В стремежа си към контрол е довел до съвършенство принципа "Разделяй и владей". Често настройва играчите в отбора един срещу друг, създавайки непоносимо напрежение. Методиката му е да шепне непрестанно в ухото на клиентите си, подканяйки ги да искат по-високи контракти и повече пари, независимо от това в каква ситуация е отборът. Сигурен съм, че има треньори, които биха пролели кръвта му с варварски ентусиазъм, без въобще да се замислят за последствията. Казват, че Дру е в основата на много провалени отбори. Един от любимите му похвати е да "замрази" клиента си - с други думи, да го извади от игра и тренировки за цяла година, докато не бъдат удовлетворени финансовите му апетити.
Розенхаус се е превърнал в толкова стереотипен злодей, че отрицателният герой в "Джери Магуайър" бе изграден върху характера му.
Винаги безупречно облечен в скъп костюм и копринена вратовръзка, Дру вилнее като бубонна чума из лигата, сеейки разруха и отборна смърт. Той обаче няма угризения и още не се е срещал късно нощем със съвестта си.
Рей Карут, както вече споменахме, е изключителен добряк. Помня го още като играч в колежа в Колорадо. Тогава бе един от най-талантливите в американския футбол: уникална комбинация от бързина, сила, елегантност и координация. Но още по-впечатляващ бе характерът му. Рей не бе типичният елитен спортист. Въпреки славата си бе скромен и чувствителен. Интелектът на Карут му позволи да завърши с отличен успех два факултета - литература и педагогика. Рей се открояваше и дори контрастираше сред останалите играчи. Твореше поезия и подписваше автографи за деца, докато му отмалееше ръката. Съотборникът му Мет Лепсис твърди, че не познава човек, който да не обича Карут. Друг съотборник - Maркъс Стигърс, си спомня как един зимен ден Рей му дал палтото от гърба си, защото забелязал, че трепери от студ. Карут запази характера си дори когато стана професионалист и започна да печели милиони.
Морис Хил умираше на 19 юли 2005 г. едва 4-годишен. Лишено от кислород, бежизненото му тяло лежеше на дъното на дълбок хлориран басейн в хотела "Гранд Флоридиън" в Орландо. Не е ясно как и кога е паднало в басейна, но детето било в състояние на клинична смърт. Сърцето му спряло и обезкървен, мозъкът му бил на крачка от края. За негово щастие провидението му изпратило перфектно облечена акула с копринена вратовръзка. Минаващият случайно Розенхаус, забелязал детето и моментално захвърлил вечно залепения за ухото си мобифон. Неочаквано хищните му инстинкти се задействали в друга посока, решителността му грабнала, както винаги, волана и агресивната му същност го изстреляла към басейна. Неподвижното телце било изтръгнато от водата и тлеещият в него живот усетил спасението в лицето на най-мразения човек в американския спорт. В продължение на 30 минути Дру приложил перфектен и непрекъснат външен сърдечен масаж и изкуствено дишане, които малко по-малко върнали дъха на малкия Морис.
Дру подходил към ситуацията така, както към всеки друг проблем: без абсолютно никакво колебание в успеха си. Просто решил, че няма да позволи на смъртта да вземе детето. Когато малчуганът най-после отворил очи, той видял точно над себе си един много изтощен, мокър до кости злодей с подгизнал костюм. "Искам само да кажа, че това e най-щастливият ден в живота ми" - заяви по-късно Розенхаус.
19 ноември, 1999 г. Черика Адамс е на кино с любимия си. Всъщност с двамата си любими, защото в корема си носи 7-месечния им син. Тя още не го знае, но това ще бъде последният ден в живота й. 24-годишната Черика е зашеметяващо красива и не по-малко умна. Нейното бъдеще би трябвало да е пълно с хубави моменти. Но за жалост то не предстои - след малко животът на младата жена ще бъде отнет завинаги. Филмът свършва и влюбените се качват в колата на нейния приятеля. Те отиват в дома му, където е паркиран автомобилът на Черика. Тя целува любимия си, качва се в колата си и тръгва към вкъщи. Неочаквано на тясна и безлюдна улица я застига и задминава автомобилът на нейния приятел. Той спира пред нея, блокирайки пътя на Черика. Друг автомобил се изравнява с нейния. В него личат три мрачни, непознати силуета. Разстоянието между двете коли е само метър. Прозорецът се спуска и от него наднича зловещото дуло на пистолет.
Пелена от куршуми обсипва колата на Черика. Бременната жена е поразена от четири от тях. Три попадат в нейния гръбнака, а един минава през шията. Двете коли изчезват със свистене на гуми, оставяйки жертвата си, която се дави в собствената си кръв. Но Черика не е мъртва. Тя успява някак да набере Бърза помощ. Закарана е в болница, където е подложена на сложна операция. Процедурата не успява да я спаси, но я снабдява с време. Малко, но достатъчно, за да опише точно какво се е случило. И въпреки че не може да говори, на въпроса на полицията кой е посегнал на нейния живот, Черика написва на лист хартия: "бащата на сина ми - Рей Карут!" Малко по-късно момичето издъхва, но преди това успява да дари живот на детето си. Бебето е родено с цезарово сечение - 10 седмици преждевременно. Наричат го Ченс.
Тримата наемници, на които Рей е платил, за да убият сина и съпругата му, са заловени и пропяват под натиск от полицията. Оказва се, че Карут е планирал всичко стъпка по стъпка и дори е бил в телефонен контакт с тях, докато са стреляли по безпомощната жена. Мотивът му е бил, че не е искал да се обвързва и да издържа приятелката си и детето им. Карут се опита да избяга от правосъдието, но е заловен в щата Тенеси, скрит в багажника на колата на приятел. Година по-късно става първият играещ американски футболист осъден за убийство и ще прекара остатъка от живота си зад решетките.
Странно и мистериозно същество е човекът. Пейзажите на нашата натура са пълни с необясними противоречия и екзотични релефи. Понякога чудовища се раждат в най-необичайните места и бродят търпеливи и невидими в очакване на мрака. Друг път градини никнат там, където никога не е имало нито слънце, нито топлина. Нищо не е абсолютно - нищо не е само черно и бяло. Нека не бързаме да боготворим фалшиви светци или да анатемосваме дребните злосторници. Едва ли е случайно, че Ин и Ян са минали през толкова хилядолетия, за да стигнат чак до нас, изпратени от древната мъдрост на Изтока. Често се питаме: Откъде идва злото? Какво провокира доброто? Може би истината е, че не идват от никъде, а просто присъстват. Те са неотделима част от всичкото - винаги вътре в нас и навсякъде около нас - вечно търсещи симетрия. Балансът е крехък и истината не е нито в Ин, нито в Ян, а в плавната линия, в която те се срещат. Върнете се в началото и хвърлете един последен поглед към символа. Окото на Ян, виждате ли, е черно, а на Ин бяло. Двете антитези не са напълно отричащи се - те съдържат в себе си зародиша на своята противоположност. Мракът не може без светлина и обратно.
Не е ли странно, че успяхме да изпратим “Вояджър” отвъд слънчевата система, надникахме на дъното на океана, а все още не сме в състояние да разберем себе си. Отговорите са сложни и извън възможностите на един-единствен символ. Понякога и на мен ми се иска да открия диаметъра на душата си, да го умножа по 3.14 и да разбера точно кой съм и накъде отивам и защо толкова много длета са се изпилили точно в моите трески за дялане. Но може би е по-добре да не знаем някои истини.
Днес две деца все още бродят из този свят въпреки нечовешките премеждия, подхвърлени от съдбата. Едното диша благодарение на искра от светлина, пробляснала неочаквано в мрака. Другото живее въпреки жестокия грабеж на мрака, погълнал светлината. Две деца - два безценни живота. Дано са щастливи и живеят дълги години и дори да не помнят историята си, нека вземат със себе си поуката и винаги носят в себе си и Ин, и Ян в перфектна хармония.
Автор: Иво Иванов, Канзас
Източник: www.7sport.net
За сънищата!
Извънземните решили да отвлекат немец, англичанин и българин.
Първата вечер отвлекли немеца.
Като се събудил на сутринта си спомнял всичко, и:
- Ще напиша книга!
На другата вечер отвлекли англичанина. На сутринта:
- Ще разкажа на медиите!
На третата вечер - българина. На сутринта:
- Бахти филма, повече няма да близна на Пешо ракията.
Първата вечер отвлекли немеца.
Като се събудил на сутринта си спомнял всичко, и:
- Ще напиша книга!
На другата вечер отвлекли англичанина. На сутринта:
- Ще разкажа на медиите!
На третата вечер - българина. На сутринта:
- Бахти филма, повече няма да близна на Пешо ракията.
Не мога да повярвам …
"Не мога да повярвам, че това не е масло!" Това не е просто категорично заключение на изненадан дегустатор, а наименованието на един от най-популярните хранителни продукти в Съединените Щати. Става дума за една от най-продаваните марки маргарин, произвеждан от мултинационалната корпорация Унилевър. В даден момент, някои маркетингов виртуоз е бил осенен от "гениалната" идея да нарече продукта със скромното и лаконично название "Не мога да повярвам, че това не е масло!" Цялото изречение, заедно с възклицателния знак, са запазена марка и не могат да бъдат използвани в Съединените щати за каквито и да било търговски цели. Представете си колко абсурдно би било ако се обадите в централата на компанията.
Вие: "Ало, това "Не мога да повярвам че това не е масло!" ли е?
Секретарка: Да, свързахте се с "Не мога да повярвам, че това не е масло! Някакво оплакване ли имате?"
Вие: О, не, не - напротив. Просто "Не мога да повярвам, че това не е масло" е любимият ми продукт, който не е масло, но прилича на такова. Исках да Ви поздравя и благодаря за това, че произвеждате "Не мога да повярвам, че това не е масло."
Секретарка: "Не мога да повярвам че това не е масло" също Ви благодари и държи да Ви увери че цени вашата потребителска лоялност."
Дори след толкова много години в Щатите си давам сметка, че винаги ще има неща в колоритния манталитет на американеца, които да ме изненадват и озадачават. Да вземем "Не мога да повярвам, че това не е масло!". Продукт с такова име би трябвало да накара хората да се чешат по главата. Все едно да наречеш последния модел на Ауди "Не мога да повярвам, че това не е БМВ!" или групата Бекстрийт Бойс "Не мога да повярвам, че това не е музика!" Но противно на маркетинговата логика, американските консуматори пълнят кошницата с "Не мога да повярвам, че това не е масло!", мажат го по филии, хвърлят го в тигани и в крайна сметка го поглъщат в огромни количества.
Междудругото рекламно лице на компанията е сладникавият, метросексуален италианец Фабио, който прилича на някаква окарикатурена смесица между китенски "гларус" и застаряваща молдовска комбайнерка. От време на време, Фабио се появява рaзголeн до кръста по телевизията в телевизионни реклами, явно само миг, след като се е гмурнал в басейн с перхидрол. Очите му се вглеждат премрежени в хипотетичния хоризонт, вентилатор извън кадър развява изрусените кичури на комбайнерската му грива и след кратко стягане на обръснатите до кожа пекторалиси, Фабио отхапва сладостно от обилно намазана филия, хвърля прелъстителен поглед към камерата и заявява със срамежлив италиански акцент: "Мммм...Не мога да повярвам, че това не е масло!" Всъщност макар, че би трябвало да е направен от плът и кръв Фабио е толкова мазен, че аз лично не мога да повярвам, че той не е масло. Също така не мога да повярвам, че той не може да повярва че това не е масло. В края на краищата маргаринът си е най-обикновен маргарин. Но както вече споменахме навиците на тукашните консуматори са много особени, така че стоката продължава да се продава, а Фабио да плаща за своите варели с перхидрол с пари от нови реклами.
Всъщност "Не мога да повярвам, че това не е масло!" е един от относително поносимите хранителни продукти на американския пазар. Лавиците на тукашните супермаркети са натъпкани догоре със стоки за масово поразяване. Ако си направите труда да прочетете етикетите на повечето продукти, ще помислите, че сте попаднали в лабораторията на доктор Франкенщайн. Толкова много синтетика не бихте могли да видите дори на фестивал на чалгата в „Син Сити". Тук си имаме уникални шедьоври на съвременната биохимия и генно инженерство като например големи, яркочервени домати с вкус на пърхот, сирене в което (без майтап) няма сирене и разбира се месо, което би трябвало да се казва: "Не мога да повярвам, че това не е месо".
Миналата седмица в медиите се появи резултат от допитване до 5000 британци кои са най-привлекателните хора на планетата. Резултатът бе: американците! Гарантирам ви, че никoй от тези 5000 британци никога не е стъпвал в Щатите. Представите им за американците навярно са формирани от холивудски продукции и креатури на музикалната индустрия. Но истината е, че хора като Джесика Алба, Джони Деп, Сандра Бълок и т.н. нямат нищо общо с действителното лице на Америка. Ако дойдете на екскурзия тук, ще останете много впечатлени още преди да сте стигнали до Статуята на Свободата, Великия Каньон или Голдън Гейт Бридж. Това, което ще ви изуми още на летището, ще бъдат индивиди каквито не може да видите другаде по света. Знам, че сте виждали дебели хора, но това, на което ще се натъкнете тук, ще обърне представите ви надолу с главата. Ако не сте свикнали, гледката често е шокираща. Посрещал съм приятели, които са си изпускали куфарите от изумление при вида на грандиозните, всяващи страхопочитание хипопозаври, тътрещи телесата си като величествени тихоокеански танкери из терминалите.
Затлъстяването в Съединените Щати е достигнало епидемични пропорции. 68% от съгражданите ми са с наднормено тегло. 1/3 се водят за опасно затлъстели. Всяка година между 200 000 и 400 000 души умират вследствие на заболявания свързани със затлъстяване. Прогнозата е, че през 2015 75% от американското население ще бъде с наднормено тегло. Това за нещастие включва и децата. Мисля, че вече съм го споменавал, но в училището на моята дъщеря има повече холестерол отколкото в баварска свинеферма. Болести като диабет тип II, хронична хипертония, сърдечно-съдови заболявания и т.н. са се превърнали в бич за тукашното общество. Причината, разбира се, не е еднозначна, но един от най-съществените фактори безспорно е алчната и дерегулирана хранителна индустрия, която се интересува единствено от собствените си приходи. Отдавна вече никoй не вярва в илюзията, че малки, китни ферми произвеждат храната ни. Истината е, че едва 3-4 колосални корпорации държат в изцапаните си ръце 99% от това, което слагаме в стомаха си. Тези компании имат колосална система oт лобита и административна апаратура, която функционира в тяхна полза в самото сърце на Вашингтон.
През 1989 година Европейският Съюз забрани със закон вноса на месо и млечни продукти от САЩ. Причината? Безотговорното, престъпно тъпчене на добитъка със синтетични хормони и стимуланти, включително полови хормони и хормони на растежа. Според много учени именно това е причина американските момичета да навлизат в пубертета по-рано от връстничките си в останалия свят. Според Националния институт по онкология, освен че предизвиква цял спектър от опасни последствия, третираното с хормони месо е потентен карциноген, водещ до неизлечими ракови образувания. Вярно е, че когато тъпчат добитъка със синтетични хормони американските корпорации се радват на по-големи и по-охранени животни. Но също така е вярно, че ако има неблагоразумието да даде кръвна проба, всяка една от тези крави би могла да получи доживотна забрана от международната федерация по вдигане на тежести.
Не по-малко подтискащ е случаят с пилешкото месо. Мегакомпании като "Тайсън" и "Монсанто" пазят ревниво птицефермите си от очите на обществеността, но благодарение на филма Food Inc. успяхме да надникнем в няколко от тях. Картината бе по-ужасяваща от Гуерника на Пикасо. Натъпкани едно върху друго, пилетата се отглеждат в невъобразима мръсотия и кошмарни условия. Отнета им е възможността да се движат и са наблъскани с антибиотици и стимуланти. Пилетата буквално мутират, а телата им стават толкова огромни, че краката им се чупят с пращене. Огромна част от тях умират в жестоки болки преди още да са заклани, замразени и транспортирани в KFC.
Сигурно се интересувате от значението на царевицата за Съединените щати. В епоха, в която почти нищо вече не се произвежда в Америка, Щатите отглеждат половината царевица на целия свят! Ако се престорим, че не забелязваме манифактурата на оръжия, царевицата е най-мощната, най-доминираща промишленост тук. Последният икономически мастодонт на Америка, който отчаяно се опитва да избегне ледникова епоха. Производителите на царевица имат нужда от нови пазари. Възходът на отрасъла започна преди около 40 години, когато правителството реши да стимулира царевичните фермери и поощри въвеждането на нов по-евтин от захарта подсладител - високофруктозен царевичен сироп. За нещастие този продукт се оказа много опасен и по всяка вероятност е отговорен за цяла армия затлъстяли диабетици. В момента, в тукашните супермаркети е почти невъзможно да намериш нещо, което да не съдържа тази демонична съставка. Безалкохолните напитки са наводнени с него, но го има и в хляба, шоколадите, консервите, супите, замразените храни и в какво ли още не. Проблемът е, че за разлика от захарта, царевичния сироп не стимулира секрецията на инсулин от панкреаса, спъвайки цялата гликолитична верига. Постепенно, без да го подозират или заслужават, хората изграждат инсулинна съпротива и се превръщат в диабетици.
В последно време царевичната индустрия, която мнозина смятат за всесилна мафия, поде медийна кампания целяща да убеди обществеността, че царевичният сироп не бил по-вреден от захарта. Особено смехотворни са "независимите" блогове и дискусии в интернет, целящи да реставрират вярата на консуматорите във вездесъщата царевица. Цялата история ми напомня на усилията на тютюневата промишленост през 80-те да изфабрикува доказателства, че никотинът няма никаква връзка с рака на белите дробове и сърдечно-съдовите заблявания.
Положението с плодовете и зеленчуците също не е кой знае колко цветущо. Тук често ме питат защо американските домати нямат вкус. Причината е, че ги обират зелени след което слагат щайгите в затворено помещение, което напълват с етиленов газ (С2Н4). Етиленът стимулира производството на ензими, които ускоряват зреенето. Проблемът е, че доматите придобиват вкус на мокър целофан, а ние ядем зеленчуци екзекутирани в газова камера.
Задължително трябва да споменем и един от най-големите злодеи в тлъстата, хранителната верига на Съединените щати - заведенията за бързо хранене. Ако случайно изпуснете един пържен картоф от Макдоналдс в колата си и го намерите след една година...той ще си бъде абсолютно същия! Няма гниене. Няма мухъл. Това е меко казано ужасяващ факт! Представяте ли си, че дори бактериите не искат това, което Макдоналдс така ентусиазирано слага в стомасите ни. Повечето подобни заведения притоплят дълбоко замразени полуфабрикати, осеяни с консерванти. Пърженето обикновено маскира липсата на хранителна стойност, но разликата между картоф от Макдоналдс и пластмаса сигурно не е кой знае колко голяма.
Естествено, вината за тъжната, дебела американска действителност не е еднопосочна. Тукашното общество е крайно обездвижено. Спортните площадки пустеят. Диваните са пълни с мегазадници, които отказват да седнат върху велосипедна седалка. Хората буквално не излизат от автомобилите си. Няма друго общество в света, което да е изградило подобна автокултура и житейска инфраструктура, която да позволява на хората да съществуват изцяло в колите си. Превърнали сме се в автокентаври, сраснали се с четиритактовия унищожител на собственото ни здраве. Тук вече всичко е с прозорчета drive-through за обслужване на автомобилисти: магазини, банки, кафенета, химическо чистене, ресторанти и какво ли още не. Върхът на всичко е, че вече дори аптеките продават през подобни прозорчета. Това означава, че хората могат да купуват лекарства директно от колите си, за да третират същите тези болести, от които са се разболяли, защото не слизат от колите си!
Резултатът от всичко това е плачевен - стигнали сме дотам, че вече се произвеждат по-големи тоалетни чинии, тъй като и те започнаха да стенат и да се чупят под глутеуса на хомо американикус. Новото поколение седалки на стадионите, столовете, чинове и да, дори ковчезите се правят далеч по-големи отколкото преди 20 години. В самолетите се предлагат специални удължители на предпазните колани за пътници, чийто ханш е необгръщаем от стандартния колан. Миналата година на състезание от NASCAR до мен седна жена с размера на софийска маршрутка. Телесата и се разляха в различни посоки, включително и върху моята седалка. Беше горещо и само след десетина минути се облях в пот...за нещастие не моята. Кошмарът е тотален, но в много случаи вината не е у хората, а в системата.
Мегакорпорациите са ненаситни. Всеки четири месеца контролиращите акционери очакват инвестициите им да показват прираст. Как и на каква цена няма значение, независимо дали става дума за химикали, хормони, генетични експерименти, токсични газове или отровни подсладители. Днес хранително-вкусовата промишленост е инфилтрирала американското законодателство на всички нива и се радва на безпрецедентна дерегулация и липса на контрол. В епохата на глобализация, колко още ще устои Европа срещу търсещата нови пазари американска зараза?
Американците не са самовлюбени, арогантни и егоистични дегенарати, както често чувам да бъдат описвани. Подобно категорично обобщение неизбежно носи грешка. Много от най-интелигентните, толерантни и благородни хора, които съм срещал през живота си, са американци. Естествено, че пак тук може да намерите и някои много красиви и атлетични човешки екземпляри. За голямо съжаление обаче едно от нещата, които може да си позволим да обобщим е, че тези индивиди са станали статистически изключения. Днес американците не само, че определено не са най-привлекателната нация в света, но са в окаяно физическо състояние и младото им поколение е съсипано от болести, които само преди 20-ина години бяха проблем на възрастните. Интересно е, че системата е изградила обществен парадокс - бедните са дебели, а богатите слаби и стройни, защото качествената храна е пет пъти по-скъпа от отровите продавани на простосмъртните.
Не се терзая заради чревоугодниците и стихийните консуматори, а за тези, които просто нямат избор. Магазините са пълни догоре с НXО (неидентифицирани хранителни обекти), които убиват жертвите си бавно, методично и безмилостно. Не е за вярване, че зад грамадните, бездушни корпорации, произвеждащи тези токсични боклуци стоят нормални хора като нас и вас. Външно приличат на човешки същества от плът и кръв, но колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам, че за да ги опиша в едно изречение ще трябва да открадна и изопача любимата фраза на самият повелител на маргарина Фабио: "Не мога да повярвам, че това не са изчадия от преизподнята!"
Автор: Иво Иванов, Канзас
Източник: www.sportal.bg
Минало незабравимо
Отиват дядо и внук на цирк. Детето е въодушевено:
- Дядо, гледай! Лъв!
- Лъв, другия път! - въмущава се дядото - Котка! Какви котки имаше по мое време, ей! Какви лъвове!
След малко детето пак вика:
- Дядо, дядо! Слон!
- Слон, другия път! Вол! По мое време какви волове имаше, какви слонове!
След малко детето пак казва:
- Дядо, дядо, гледай! Вълшебник!
- Вълшебник! Дрън - дрън. Педераст! По мое време какви педерасти имаше, какви вълшебници!
- Дядо, гледай! Лъв!
- Лъв, другия път! - въмущава се дядото - Котка! Какви котки имаше по мое време, ей! Какви лъвове!
След малко детето пак вика:
- Дядо, дядо! Слон!
- Слон, другия път! Вол! По мое време какви волове имаше, какви слонове!
След малко детето пак казва:
- Дядо, дядо, гледай! Вълшебник!
- Вълшебник! Дрън - дрън. Педераст! По мое време какви педерасти имаше, какви вълшебници!
Лекция в университета
Професорът:
- А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е.
Професорът:
- Чудесно, Иванов! Петров?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е.
Професорът:
- Добре, Петров! Колев?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус не идва и не идва.
- А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е.
Професорът:
- Чудесно, Иванов! Петров?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е.
Професорът:
- Добре, Петров! Колев?
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус не идва и не идва.
Twitter за начинаещи
Twitter за начинаещи - Въведение
В тази статия:
- На какъв принцип работи Twitter
- Как да намериш последователи в Twitter
- Как да свържеш Twitter с блога си
Туитна ли днес? Не? Вчера също? Тогава това е твоят наръчник в скромното изкуство на туитването!
Twitter е платформа, която прави обмена на идеи и намирането на нови онлайн приятели още по-лесно от Facebook или MySpace. Той предоставя интересна информация и последните новини директно до екрана или мобилния ти телефон.
Освен това Twitter е и ефективен инструмент за популяризиране на блога ти и с него лесно можеш да намериш нови читатели. Twitter е и добра възможност да станеш активен участник в програмата "Покани приятел", дори и ако сайтът или блогът ти не се показват в никоя търсачка.
На какъв принцип работи Twitter?
Twitter е относително нова интернет услуга, която има много общо с повечето платформи, използвани от теб всеки ден. Това, което го отличава от останалите услуги, е, че всяко съобщение може да е дълго най-много 140 знака. Това се нарича микро-блогване. Добрите неща идват в малки опаковки!Подобно на тези в блоговете, публикациите в Twitter са публични и това ти позволява да срещаш нови хора. По-опитните потребители наричат Twitter публикациите "туитове". Туитовете се публикуват в реално време и това често прави Twitter "по-информиран" от редица други новинарски услуги. С Twitter винаги знаеш кои са последните новини.
За да пишеш или четеш туитове, дори не е необходимо да имаш компютър - можеш да използваш мобилния си телефон. Така Twitter просто се слива с ежедневните ти дейности.
Услугата предлага на потребителите множество инструменти и програми, които позволяват получаването и изпращането на туитове от различни устройства.
Така се изгражда една комуникационна платформа, която е идеална за употреба на работа или в личния живот - а ако използваш Twitter умно, можеш да намериш и много нови приятели.
Какво правиш в момента?
Това е ключовият въпрос в Twitter и много потребители приемат това да отговорят за сериозна работа. Те споделят къде са в момента и какво правят.Това, разбира се, води до безброй туитове без важна информационна стойност. Но именно тези малки и маловажни съобщения прекосяват географските граници и събират семейства, колеги и онлайн приятели.
Twitter е много свързан с личните взаимоотношения. Най-успешните потребители с най-много последователи в Twitter са именно тези, които се стремят да изградят взаимоотношения и да провокират дискусия с останалите потребители.
Включи се и ти - регистрирай се в Twitter
Ето как да се включиш в магическия свят на микро-блогването: отиди на twitter.com. Ще се отвори началната страница на Twitter на английски. Там ще видиш въпроса "New to Twitter?" ("Нов си в Twitter?"). Кликни на "Sign Up" ("Регистрация").След като кликнеш на бутона на регистрация, попълни формуляра. Важно е да избереш добро потребителско име: добре е то да е възможно най-кратко (това е важно за успешния ти живот в Twitter). По-нататък ще искаш другите потребители да предават туитовете ти нататък, затова е добре потребителското ти име да отнема колкото може по-малко от ценните 140 знака.
Когато създадеш сметката си, можеш да промениш профила си. Можеш да качиш изображение - твоя снимка, лого или символ, който те характеризира по някакъв начин. Ако използваш изображението по подразбиране, много от потребителите ще те мислят за спамър. Да си индивидуален е забавно и това важи с пълна сила в Twitter.
Можеш да избереш и интересно изображение за фона на твоя профил. Уникалният дизайн винаги хваща окото на хората и ги прави любопитни за това какво правиш. Twitter предлага различни варианти за фон, но можеш да намериш и много безплатни такива в интернет. Просто потърси "Twitter background" в Google.
Добре е да избереш дизайн, който пасва на темите, за които туитваш - какво ще кажеш за сериозно или смешно покер лице? Избягвай твърде ярки и блестящи/примигващи фонове - всеки потребител е благодарен за страници, които щадят окото.
Как да намериш последователи в Twitter
Какво значи да следваш някого? Както публикациите в блоговете, туитовете ти са публични. Можеш обаче да се абонираш за туитовете на даден потребител - т.е. да следваш потребителя в Twitter. Винаги когато хората, които следваш, публикуват нещо ново, ще го виждаш.Това, разбира се, работи и в обратната посока. Ако някой се е абонирал за твоите туитове, ще ги виждат веднага след като ги публикуваш. Противно на много други социални мрежи, Twitter не е направен, за да е симетричен. Това значи, че не е нужно да с другите да се следвате взаимно, за да виждате публикациите си.
Тази асиметрия прави свързването в Twitter още по-вълнуващо, защото увеличава шансовете ти бързо да намериш забавни хора в Twitter.
Много Twitter потребители събират около себе си колкото може повече последователи. Но равностойно ли е количеството на качество? Имай предвид, че точно както в истинския живот, и тук е по-добре да имаш малко, но качествени хора в мрежата си. Много по-ефективно е да привличаш последователи, които наистина се интересуват от това, което публикуваш, вместо да те следят 98 спам бота.
Затова в Twitter има няколко правила. Можеш да се абонираш за максимум 1000 други потребители на ден, а като цяло не можеш да следваш повече от 2000 потребители. Този лимит се вдига едва когато самият ти събереш повече от 2000 последователи. Не си и помисляй да използваш приложения, които ще ти доведат огромен брой последователи, защото от Twitter ще отчетат това като опит за спам и вероятно ще деактивират профила ти.
Сред другите инструменти, които платформата предлага, е и вътрешната опция за търсене, която се намира на search.twitter.com. Там можеш да търсиш по ключови думи, които те интересуват.
Например, можеш да въведеш "покер" като ключова дума. Списъкът с резултатите ще ти помогне бързо да намериш хора, които споделят твоя интерес към играта. Избери най-интересните потребители и започни да ги следваш. Ако ти самият публикуваш интересни неща за покера, има голям шанс тези хора също да започнат да те следват.
Най-ефективният начин да привлечеш нови последователи е самият ти да участваш в Twitter. Така например можеш да следиш какво пишат другите и да им отговаряш, като използваш съответният @-адрес (т.е. @, последван от потребителското име на съответния човек). Отговорите ти със сигурност ще бъдат забелязани, защото ще се покажат на специалната страница за отговори.
Друг добър начин за привличане на последователи е да започнеш дискусия. Задай смислен въпрос за покера. Когато видят въпроса ти, всички, които се интересуват от покер, ще знаят, че не си начинаещ. Потребителите на Twitter най-често са приятелски настроени и обичат да споделят знания, затова така бързо ще получиш отговори и нови последователи във вселената на Twitter!
Отговаряй и на въпросите на другите. Обръщай се към хората любезно и с уважение. Това ще ти помогне да си изградиш добра репутация в Twitter и така ще спечелиш много нови последователи.
Много потребители споделят интересните туитове и така твоите добри отговори могат да достигнат до голям брой хора. Най-успешните потребители на Twitter винаги слагат акцент на съдържанието на туитовете им. "Доброто съдържание е цар" се отнася с пълна сила за Twitter.
Една поговорка гласи "Далече от погледа - далече от ума". Именно затова е добре да туитваш редовно. Не е добре обаче и да плашиш последователите си с огромен брой туитове, затова намери здравословния баланс.
Ако дадеш на последователите си добавена стойност като споделяш информация с тях, скоро ще се радваш да видишл, че ставаш известен в Twitter. Ако туитваш с удоволствие, останалите ще се радват да те следват.
Как да свържеш Twitter с блога или сайта си?
Twitter е основен източник на трафик за много сайтове. Затова всеки сайт или блог трябва да е интегриран с платформата.Twitter предлага собствени приложения, които ти позволява да показваш туитовете си заедно с линковете към тях на блога или сайта си: twitter.com/widgets. С тези инструменти лесно можеш да интегрираш Twitter в собственото си онлайн пространство.
Разбира се, можеш да слагаш линкове към страницата си и направо/ Важно е когато споделяш линк, той да е в контекста на читателската ти аудитория - доброто споделяне е магнит за Twitter общността. Туитът трябва да обяснява линка и да предизвиква интерес към сайта.
Ако блогът/сайтът ти има RSS хранилка, можеш да използваш и безплатната услугаtwitterfeed.com. С нея всичките ти RSS фийдове ще се проверяват редовно за нови публикации, които да се показват в профила ти в Twitter profile. Колко често да се случва това определяш сам.
Публикувай лични съобщения!
Хората често обичат да "надничат" в живота на другите. Изграждането на взаимоотношения в Twitter става по-лесно, ако оставяш вратички, през които последователите да надникват в личния ти живот. Разбира се, за тези туитове трябва да подбираш забавни и вълнуващи епизоди от живота си.Можеш да създадеш колкото искаш сметки в Twitter, затова имаш възможността да си направиш отделна сметка, в която да публикуваш единствено туитове за покер. Потребителите, които се профилират в дадена специфична тема, увеличават стойността си в Twitter.
Можеш да си създадеш и лична сметка за приятелите и семейството си. Нея можеш да настроиш като "non-public" ("лична"), като активираш опцията "Protect my Tweets" ("Защити туитовете ми") от менюто с настройки. Така само избран кръг от хора ще могат да четат туитовете ти.
Twitter е много популярен и сред звездите. Там можеш да намериш много известни покер играчи. Ако ги следваш, ще научаваш интересни неща за личния им живот, но също така ще получаваш и полезни съвети, с които да подобриш играта си.
Полезни Twitter инструменти
Съществуват много инструменти, които правят престоя ти в Twitter още по-приятен.Вече споменахме страницата twitterfeed.com, с която последните ти блог публикации автоматично се публикуват в профила ти в Twitter.
Безплатният софтуер Tweetdeck предлага интерфейс, който ти позволява лесно да подреждаш туитовете си и потребителите, които следваш.
Ако си инсталирал WordPress на собствен хостинг за блога си, можеш да използваш и инструмента Twitter Tools - с него новите ти публикации автоматично се публикуват и в Twitter. Преимуществото на този инструмент е, че той може да работи и в обратната посока: т.е. да показва туитовете ти на блога ти.
Тъй като всеки туит е ограничен до 140 знака, често се налага да съкратиш линковете, преди да ги публикуваш. Най-популярната услуга за съкращаване на линкове е bit.ly. Отиди там, въведи линка, който искаш да скъсиш, и натисни "Shorten" button. Така ще получаваш кратък линк, който ще насочва посетителите към същинския уеб адрес.
Източник: bg.pokerstrategy.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)